Шепотите на Лудостта

Лятната сесия трябва да бъде забранена със закон. Има нещо извратено в избора на времето, в което тя се случва. Като цяло изпитните сесии са изначално сбъркани като замисъл - дотолкова, че ми докарват носталгия по гимназията. Разбира се, тази носталгия ме напуска моментално след края на последния изпит. И така до следващия един месец, посветен на желанието да си блъсна малко по-силно главата в стената.

Онзи ден по съседското ми last.fm радио прозвучаха последователно тези 3 песни:

“The wreckage of my flesh” (My Dying Bride)
“Blood of your soul” (Entwine)
“Dead eyes see no future” (Arch Enemy)

По-добре и сама не бих могла да ги подбера.

Вместо заключение ще кажа, че напоследък ми се случват едни такива хубави неща, че по-скоро трябва да летя на няколко метра от земята от радост, а не да се депресирам и да гледам тъпо. Понякога ми се струва, че съм пристрастена към нещастието. Една доза, почивка, втора доза, пак почивка, трета доза, голямо междучасие… Някой да знае как се лекува това?