Шепотите на Лудостта

Спах повече от 12 часа. Много лошо. Не че е лошо да се спи по принцип, обаче след такива маратони винаги се чувствам адски неориентирана. Трябваше обаче да наваксам безсънието, на което се подлагам през последните дни. И тъй като все още съм на етап “не знам къде се намирам”, реших да (… прекъсна за момент писането, защото току що видях, че в торентите са пуснали новия албум на Kamelot…ааааа ….) драсна няколко реда тук.
Вчерашният ден беше побъркан. Преживях първия истински изпит за тази сесия - устния по СДП. Отидох във ФМИ в ужасно настроение, нервна, недоспала. Бях убедена, че този път ще се изложа зверски пред уважаемия доцент Бъчваров, особено след като чух, че с предните групи се е заяждал и намалявал оценки дори за сменени имена на променливите. А аз бях много далеч от това да му знам лекциите толкова добре. Минах през деветте кръга на собствения си ад, когато доцентът се скара зверски с колежката преди мен и когато 5 минути препрочиташе първата страница от писанията ми, нервно тропвайки с крак. Ако не беше Пешо, който през цялото време ми пречеше тотално да изперкам, сигурно щях да стана и да си замина. Но… Бъчваров все пак изчете двата въпроса в пълно мълчание, което можеше да означава само едно - шестица в книжката. Не ме разбирайте погрешно. Смятам, че заслужавам точно тази оценка, но спрямо истинските си познания по програмиране, а не спрямо наизустяването на тези безобразни лекции, където във всеки въпрос се говори за добър стил на програмиране и всеки пример е в различен стил в съответствие с книгата, от която е преписан. От тази гледна точка смятам, че имам отлична оценка, защото все пак доцентът беше в добро настроение и може би защото бях последната за изпитване. Важното е, че всичко приключи добре.
Сигурно след това трябваше да се прибера вкъщи и да се отдам на заслужен сън, но бях в прекалено добро настроение, за да изпусна целия ден. Директно отидох в “Magic Worlds” при Асен, който за пореден път пропускаше работата заради упорития сняг. В магазина тъкмо започваше мач на WarHammer. Тъй като началната фаза и първите ходове щяха да се проточат доволно дълго, с Асен решихме да отскочим до малкия “Дон Домат”, където да хапна нещо, да пием по бира и да се видим със Спас.
Най-вече третото. Щастлива съм, че познавам този човек. Кара ме да се чувствам така, сякаш съм се прибрала у дома след години лутане и ценя високо всеки миг, прекаран в компанията му. Успяхме да си поговорим за много неща - неща, за които никога не остава време на концертите на “Балканджи”. Беше толкова приятно, че напълно забравих за изпита, за умората…
След като достатъчно дълго време го разсейвахме на работното му място, с Асен обещахме на Спас, че някой път ще го отвлечем след работа, за да се видим при нормални обстоятелства и се върнахме в магазина.
Там битката тепърва се разгорещяваше. На мен успя да ми се доспи, защото нямаше с какво да си занимавам съзнанието. Не че беше скучно де Случиха се разни изцепки с разсипани кафета върху Magic карти - чак да го заболи човек сърцето. Този път битката ми се стори по-интересна от последния път, когато гледах (за беда пак в полузаспало състояние), но не мога да изкажа компетентно мнение, защото никак не съм компетентна. Само че не успяха да завършат мача навреме и го оставиха за евентуално доиграване днес.
Беше ни останало време тъкмо да стигнем до Студентски град, където си бях уредила среща с Хриси за “Сърцата”. Успяхме да пристигнем първи и да хванем маса за непушачи (яко! ). Малко след това пристигнаха Хриси и Ники. Сашо се беше отказал да идва - не се учудвам (дано днес и той е имал успех при Бъчваров!). Прекарахме си чудесно! Един от бонусите, които получих за това, че си пуснах блог е, че се запознах с колегите си хехе Звучи абсурдно, но е така… иначе кой знае кога и по какъв повод щях да се намеря с тези страхотни хора. На Асен може би му дойдоха малко в повече разговорите за ФМИ, но би трябвало вече да е свикнал .
В един момент се появи Ники (Dickinson_) . С него се виждаме все по-рядко, а разговорите ни стават все по-едностранчиви - музика, концерти… Все пак, както винаги, се зарадвах да го видя. Един добър завърщек на вечерта беше, че сервитьорката се опита сериозно да ни мине със сметката, но ние не й се дадохме .
Прибрах се вкъщи в полунощ - изморена и много доволна от живота. Добре че не се превърнах в тиква.

PS След като достатъчно дълго време писах горното, вече се чувствам много по-адекватна. Това което би трябвало да ми предстои тази нощ (и през следващите дни) е сериозно решаване на задачи по Дискретна математика и ДИС1 (не питайте :/). Стискайте палци! Докато трае сесията едва ли ще си седя много на компютъра, даже планирам изнасяне в хола, където ще ми е по-удобно да уча (и ще има много по-малко разсейващи фактори).
Бъдете дискретни!
“The Black Halo” е страхотен албум!