Шепотите на Лудостта

Въобразявах си, че ще се измъкна някак от “верижната реакция” из блоговете на тема “5 неща, които не знаете за мен”, ноооооо не. Хриси не ми прости дългото безбложие и ме предизвика. Затова ще започна като един истински програмист - от нулата.

0. От няколко дни си имам нов дом. Намира се под табелка whispers.cc . Засега е почти само това - табелка и много визия за бъдещето му, но вече си го обичам. Както продължавам обичам и това място. Както обичам Планината. Не, не напускам, поне не изцяло. Кралицата на Планината ще продължава да бъде част от мен, точно както е била почти откакто се помня. Това не е нещо, което може да се промени.
Но все нещо трябва да се промени - отнякъде да продължа. Със смесени чувства, но повече щастлива…

Няма да давам никакви предварителни обещания за бъдещето, засега само ще ви предложа да ми дойдете на гости.

And all the things you never heard
While in my mind I search for words
But time was lost
The curtain fell
I take my bows and wish you well

Благодаря!

Лятната сесия трябва да бъде забранена със закон. Има нещо извратено в избора на времето, в което тя се случва. Като цяло изпитните сесии са изначално сбъркани като замисъл - дотолкова, че ми докарват носталгия по гимназията. Разбира се, тази носталгия ме напуска моментално след края на последния изпит. И така до следващия един месец, посветен на желанието да си блъсна малко по-силно главата в стената.

Онзи ден по съседското ми last.fm радио прозвучаха последователно тези 3 песни:

“The wreckage of my flesh” (My Dying Bride)
“Blood of your soul” (Entwine)
“Dead eyes see no future” (Arch Enemy)

По-добре и сама не бих могла да ги подбера.

Вместо заключение ще кажа, че напоследък ми се случват едни такива хубави неща, че по-скоро трябва да летя на няколко метра от земята от радост, а не да се депресирам и да гледам тъпо. Понякога ми се струва, че съм пристрастена към нещастието. Една доза, почивка, втора доза, пак почивка, трета доза, голямо междучасие… Някой да знае как се лекува това?

- … По-добре, че бедната девойка е мъртва.
- Да, мъртва е.
- За щастие такива странни същества като нея не се срещат често. Повечето от тях успяваме да укротим още в зародиша. Не можеш да строиш къща без гвоздеи и дървен материал. Ако не искаш къщата да бъде построена - скрий гвоздеите и дървения материал. Ако не искаш човек да се вълнува от политиката, не му разкривай двете страни на даден въпрос, за да не го тревожиш - разкрий му само едната. А най-добре не му казвай нищо. Нека изобщо забрави, че съществува нещо, което се нарича война. Ако правителството е некомпетентно, бюрократично или пък налага прекомерни данъци, това все пак е по-добре, отколкото да се тревожи народът. Спокойствие, Монтег. Предлагай на хората конкурси, които могат да спечелят, ако си спомнят думите на колкото се може повече столици на щати, или пък колкото царевица е произвел щатът Айоуа миналата година. Набий в главите им безобидни данни, натъпчи ги с толкова много “факти”, че да се задушат от тях, като същевременно се смятат за “много умни” поради това, което знаят. Тогава те ще имат чувството, че мислят, че се движат, без всъщност да са се помръднали. И ще бъдат щастливи, защото фактите от този род не се променят. Не ги храни с такива неразбираеми неща като философия или социология, от които да започнат да правят обобщения. Това води до меланхолия…

Рей Бредбъри, “451° по Фаренхайт”, Народна култура - София, 1966
Превел от английски - Веселин Измирлиев

Две денонощия по-късно. Вече започнах да разнообразявам музиката с по-обичайните за мен неща, но още не мога да изкарам Depeche Mode от playlist-а. Не мога да спра…

WE RUSH FOR YOU!

За пореден път в слушалките ми прозвучава Home, аз затварям очи. В съзнанието ми нахлува споменът.
(more…)

Имаше време, когато Depeche Mode не ми бяха никак любими. Просто бях решила, че не се кефя и точка по въпроса. И досега обичам да изтървавам по едно “да пееш и да не можеш”, колкото не забравя къде съм била тогава.

А не е като да не съм била облъчвана от най-невръстна детска възраст - групата е една от (все още нестихналите) страсти на сестра ми. И без нейна помощ съм гледала клипа на “Enjoy the Silence” около няколко хиляди пъти, защото по времето, когато беше пресничък, на Витоша хващахме MTV “на половин работен ден” и това предполагаше почти безусловно залепяне за телевизора.

Защо негативното отношение тогава? Донякъде от инат, донякъде за да съм на контра на сестра ми, но най-обективната причина отива в малко по-друга посока. Беше необходимо да минат известно количество години преди да намеря в тяхната музика нещо за себе си. Правилно ли е да кажа “трябваше да порастна”? Може би…

След един момент, настъпил почти неусетно за мен, бях минала на друго ниво - там имаше достатъчно място и за Depeche Mode. Спомням си, че по времето, когато излезе Ultra вече усещах, че искам да си дам още един шанс с много музика. Осъзнаването дойде изненадващо за мен. То не беше свързано само с Depeche Mode - цялата ми концепция за музиката се пренареждаше. Мозъкът ми беше започнал да работи на други обороти. Хоризонтът се пренесе напред с няколко порядъка… Обичам да мисля, че и сега продължавам да го избутвам в същата посока.

Около 35,000 души днес държат много наблизо един билет - ключът към утрешното сбъдване на една мечта. Страх ме е да си помисля точно колко са страдащите от факта, че в шеметната суматоха преди няколко месеца не са успяли да се сдобият със заветната хартийка… Въпреки че така и не започнах да ‘злоупотребявам’ със слушането на Depeche Mode, и аз вече усещам вълнението - специфичната треска, която ме обхваща преди всеки концерт… и още - усещането за нещо голямо, от онези истинските неща, които ти остават за цял живот.

Не мога да пропусна… малко преди на сцената да се качат Depeche Mode, там ще се случи нещо друго - пак голямо, но на наше си, локално и по-лично ниво. Колкото и да е тъжно, слуховете за появяването на Нова Генерация в оригиналния си състав са силно преувеличени - по обективни причини. Но пак е вълнуващо. На шегата на баща ми от тази вечер, мога да отговоря само с едно

Ние сме нова генерация
Завинаги
И въпросите са ни към цяла нация
Завинаги!

(Стискайте здраво палци утре вечер дъждът в района на стадион “Локомотив” да е точно толкова, колкото да ни разхлажда и освежава. В краен случай изобщо да го няма. Не ми трябва още един комплект спомени в стил концерта на Anthrax!)

Almost There 2

Originally uploaded by ildalina.

Тези дни се отново се захванах с позанемарения си акаунт във flickr. Пристрастяващо е! И както си мислех, че трябва да пусна следващата си снимка в блога, реших да експериментирам с функцията “Blog This” на flickr. Изобщо не знам какъв ще е резултатът, но ще се разбере ето сега…

25 април 2006г.

24 април 2006г.
(more…)

25 април 2006г.

You are Dark Chocolate

You live your life with intensity, always going full force. You push yourself (and others) to the limit… you want more than you can handle. An extreme person, you challenge and inspire the world!

Реших да споделя този резултат, защото, когато го получих, ми се видя добро естествено продължение на предната ми публикация. От лична гледна точка мога да кажа, че намирам доза истина в написаното, но ще оставя на другите (ако желаят) да изкоментират.
Странното е, че по принцип избягвам да се класифицирам, но от край време се кефя да правя такива тестчета и всъщност обръщам внимание на резултатите.
Ако не друго, поне едно са уцелили - наистина обичам натурален шоколад

And i’m waiting
Dancing with fire on the edge

В последно време с нова сила се е разгоряла старата ми пироманска страст. Под знака на огъня минаха и много от скорошните ми преживявания. Нарочно ли бе или не, така и не става ясно, а и аз не се дърпам твърде ожесточено. Съвсем наскоро навърших 21 - за толкова време така и не ме научиха, че с огъня не се играе. И все не ми се вярва да се стигне до там. (Както се самоуспокоих от един от подаръците, на хората ще им е трудно с мен само през първите 100 години - после сами ще се откажат.)

I’m waiting
Remembering all of what she said
With this fire in the head

Пламъкът винаги е имал опияняваща притегателна сила върху мен. Може би единствената причина, още да не съм (голяма) заплаха за обществото, е балансиращото влияние на водата - естествената стихия за рибка като мен. От друга страна, водата ме плаши малко повече от пламъка. Идвайки в нужните количества, малко са нещата, които могат да й се противопоставят. Огънят, въпреки цялата си мощ, също често се оказва обидно крехък при съприкосновението си с нея. Или поне така изглежда на пръв поглед.
Въпреки изначалните различия между двете “воюващи” стихии, едно нещо много силно ги сближава - силата да пречистват… или да унищожават.

Yeah, here comes the water
It comes to wash away the sins of you and I
This time you see
Like holy water
It only burns you faster than you’ll ever dry
This time with me

Огънят се нуждае от повече грижи, внимание, от доза любов, поне докато все още е малък и неукрепнал…Успее ли да достигне, обаче, критичната си маса, той е на ход.

Успокоително е, че от теб зависи дали, минавайки през съществуването ти, ще те остави пречистен или унищожен (или и двете). За да се спасиш, рядко можеш да разчиташ на късмет. Нужно е да познаваш себе си, да познаваш и него. И да си в състояние да минеш на негова страна. Приеми го като комплимент - ако гориш отвътре, това означава, че огънят е намерил там нещо ценно, което е поискал за себе си. Приеми, че и пречистването винаги означава да загубиш част от себе си по пътя. После си задай въпроса - готов ли си да започнеш да градиш наново?

(more…)

Помните ли “Единственото в България”? Магическото число 967?
…как преди почти 3 години рок музиката загуби своя дом в радио-ефира на България… Безапелационно. Не безропотно. Тогава почитателите на твърдата музика показахме как се застава зад една идея със сърце и душа и се опитахме да спасим единствената институция, в която вярвахме. Въпреки усилията, идеята отстъпи място на бизнеса, на чистите сметки и на едни уморени хора, на които просто повече не им се занимаваше…
Но мечтата остана…

ТО СЕ ЗАВРЪЩА!

На 20 март в свободния Интернет ефир - с нова сила, без граници! За всички нас!

Имам дяволски много да пиша тук, но комбинацията сесия+работа се оказа очаквано лоша. Така че запазвам всичко, което имам да ви кажа за недалечното бъдеще (надявам се). Реших да се разпиша днес тук по 2 причини. Първата е, за да се уверите, че още мърдам (макар и не много). Другата е основната: да приветствам един човек!

Яна, страшно се радвам, че и теб заразихме! Стартираш повече от чудесно и знам, че имаш силата да превърнеш местенцето си в нещо уникално!
Добре дошла

Преди малко Ники Баровски стъпи на българска земя - оневинен и свободен! Кошмарът свърши, приятели!
Твърде съм развълнувана, за да пиша повече Приготвям се за радостна среща!

Тръгваме! Стискайте палци и вярвайте!

Добре дошла в компанията, Вики! Абсолютно сигурно е, че блогът ти има голямо бъдеще, особено ако наистина повярваш в това, което всички ти казваме, а именно, че имаш какво да кажеш и го правиш невероятно добре! Така че - дерзай! Ние ще следим с интерес и ще аплодираме

Your Social Dysfunction: Normal Being average in terms of how social you are, as well as the amount of self-esteem you have, you’re pretty much normal. Good on you.

Take this quiz at QuizGalaxy.com Please note that we aren’t, nor do we claim to be, psychologists. This quiz is for fun and entertainment only. Try not to freak out about your results.

Какво разочарование…

Знам, че напоследък ви заливам с текстове на песни, но не се сдръжах да споделя с вас една много красива и тъжна песен на поляците Riverside, с чиято музика ме запозна Явор Пачовски от Балканджи/Ювиги (много мерси, Пачо!). Става дума за така наречения прогресив-метъл-с-чувство, за който някои хора твърдят, че не съществува (не ме гледайте - никога не съм била от тия ). Ха, на ви сега….

Conceiving You

I’ve been watching you
Not waiting for the right moment to make the first move
Do you want to know
Why I keep avoiding your eyes
And why I’m running away?
It’s crazy, I know

I’ve been conceiving you for too long

Or maybe I’m destined to be alone?
Or maybe there’s someone who will understand
That I’m not able to share my world?
I’m still running away
It’s crazy, I know

I’ve been conceiving you for too long
If only I could change all things around

Still conceiving you all along…

I’ve been conceiving you for too long
If only I could change all things around
I’ve been conceiving you for too long
I’ve grown used to that

Still conceiving you all along…

Албумът е Second Life Syndrome.
Благодарим на Полша за Riverside!

PS Надявам се, че Паулу Коелю ще ми прости заигравката със заглавието

от Евгения Буда

Приятели! Делото на Ники Баровски няма да се отлага и ще се състои на 11.01 2006 г. Да ви е честита Новата Година и нека тя да донесе голям късмет! Много е вероятно на делото да присъства Канна Рачева от BTV, както и спец. кореспондент в Гърция на БНР Катя Пеева. Вашето присъствие също е крайно желателно - така съдът ще види, че случаят се наблюдава и няма да посмее да съди Ники без да спази правата му!

Най-любезно ви каним да упражните своето наблюдение на 11.01 в Солун, та света и НАС да види. Това МНОГО ще помогне на Ники. Нека се съберем, събудим и бъдем! Всеки, който иска да хване влака за един ден, нека да дойде на Дървеното в петък, 6.01 и да донесе със себе си данните от международния си паспорт - това е необходимо за да ги изпратим на консула ни в ГР, та ако имаме препирни на границата, да може човекът да се обади за да ни пуснат.

Разбира се, ако сте в затруднение да дойдете на Дървено, достатъчно е да ми ги пуснете по мейла; jennybuda@abv.bg с потвърждение от ваша страна. Технически подробности: 10.01 в 22.05 от Централна гара тръгва влакчето за Солун, в 5.27h е там. На 11.01 в 23.56h има обратен влак, който пристига в в СФ в 8.00h. Има и друг, който тръгва към 17.30h от Солун. Цялото удоволствие струва 30 лв общо отиване и връщане, ако групата е от 5 или повече човека. Ако ли пък хората са трима, цената е 40 лева. Затова е важен вашият бърз (по възможност до края на седмицата) отговор, независимо дали положителен или не - за да можем да купим по-рано и накуп билетите и да пътуваме по-евтино.

Моите координати са: 954 69 03 дом. и 0898 852 733 jennybuda@abv.bg
Други подробности на този линк http://barovsky.ludost.net/freedom/?p=61

Take away my pain
Let the cold inside
It’s time to let it rain
There’s nothing left to hide
Take away my pain
I’m not frightened anymore
I’m learning to survive
Without you in my life
Till you come knocking at my door